Стандарти

През 1911г. Американското дружество на автомобилните инженери SAE решило да установи стандарти за моторните масла и тази първа спецификация е създадена на базата на вискозитета. Казано с прости думи, вискозитетът е „течливостта” на маслата. SAE сравнява вискозитета на маслата при 100°C – горе-долу температурата на маслото в лагерите на коляновият вал.

​

Вискозитетът намалява с увеличаване на температурата и при около 100°C минералните масла започват да стават изключително тънки и съответно „слаби”. Логично е да си помислим, че по-високите стойности след буквата W ще решат този проблем. Този тип масла обаче трудно биха се използвали при отрицателни температури, тъй като ще са прекалено гъсти, за да се движат от смазочната система.

​

Първата стъпка за компенсиране на тези недостатъци станала факт с въвеждането на така наречените вискозитетни модификатори, вещества със сложни молекули, създадени от бурно развиващата се химическа индустрия, със синтезираните от нея сложни полимери, които имат способността да увеличават вискозитета на маслото при високи температури, без да го влошават при ниски.

С развитието на двигателите обаче, изискванията към маслото все повече нарастват – не е достатъчно само „силен” вискозитет, а също така и удължен интервал на смяна, икономия на гориво, намалени емисии на изгорелите газове, без отлагания, отлични качества в целия експлоатационен диапазон, да намалява износването на двигателя, да притежава антикорозионни и противопенни свойства и.т.н.

​

Затова и SAE класификацията по вискозитета обаче не е единственото, което трябва да се гледа при избора на масло. Има различни системи за определяне качествата на маслото, които обхващат различните свойства и показатели, комбинацията от които формира различни класове масло.