В "кухнята" на производителите...

Вискозитет

Обикновенно изразяван с единици cSt (сантистокс), вискозитетът е измерител на течливостта на маслото, или мярка за съпротивлението на флуид, срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като „гъстота“ или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за триенето на флуида.

​

Класификация на маслата според вискозитета

​

Първото нещо, което виждаме, още от предния етикет е т.нар. вискозен индекс по SAE (Society of Automotive Engineers), който изглежда така: 15W40, 5W30, 0W40, 20W50, 10W60 и тн.

​

Как да се тълкуват означенията?

​

Накратко – цифрата преди „W“ (като Winter) e за вискозитета при ниски температури. Това е вискозитета, който е важен, когато двигателят е студен. Като оставим конструкцията и състоянието на двигателя, както и външните условия, вискозитетът е най-важният фактор, който определя колко време двигателят ще работи без масло, след като го запалите сутрин. А това е моментът който води до най-голямо износване на двигателя. Всъщност от това идва може би 90% от износването, особено при двигатели подложени на чести студени стартове и особено в студени климатични пояси.
Колкото е по-ниска цифрата преди „W“, толкова маслото е по-течливо при ниска температура и толкова по-лесно и бързо се изпомпва до местата, където е необходимо.

Температура

​

Температурата е основен параметър за запазване вискозитета на маслото. Основно се следи за:

 

• Температура на запалване:

Температура на запалване е критерий за съдържание в маслото на лесно запалими фракции, без да определя тяхното количество. Това е температурата, при която нагрятото масло образува достатъчно пари, които смесени с въздуха могат да образуват горяща смес. За всяко масло тя е различна и е един от основните критерий за характеристика на маслата. За различните видове масла тя е различна, и обикновено е от 200°С до 245°С. Тя е и основен параметър за стабилността на маслото – запазвайки устойчовостта на молекулите на маслото при високи температури.

​

• Температура на застиване:

Температура на застиване е технически термин, използван от производителите на масла и двигатели с вътрешно горене, определящ годността на маслото за работа в екстремно ниски температури. Колкото е по-ниска температурата на застиване, толкова маслото е по-качествено, което улеснява стартирането на двигателя през зимата и се губи по-малко енергия в триене. Температурата на застиване при минералните масла е от -20°С до -28°С, докато при синтетичните качествени масла достига около -54°С.

 

• Как всъщност температурата влияе върху свойствата на маслата?

За да видим разликата, ще сравним минерални и синтетични масла:

​

Синтетичните масла имат добри нискотемпературни характеристики. Чрез подбор на изходните продукти могат да бъдат получени базови синтетични масла със съответните желани свойства – по-добра течливост при ниски температури и по-ниска температура на замръзване от минералните масла (синтетичните масла обиковенно са 0W, 5W, а минералните 15W). Това осигурява добро смазване при ниска температура, при пускане на студен двигател и намалява износването. Със синтетичните масла се постига по-голяма скорост на придвижване на смазочния материал при ниски температури. Друго важно свойство на синтетичните масла е тяхната ниска изпаряемост. 

​

Минералните масла съдържат молекули различни по вид и големина. При висока температура по-леките фракции започват да се изпаряват, което води до загуба на масло и до „маслен глад“. Това довежда също до увеличаване на относителното съдържание на по-тежките фракции и, следователно, до повишаване на вискозитета, което може да причини влошаване на смазването при ниски температури или при пускане на двигателя.

Тестове за качество

​

Контролът на качеството на смазочните масла в повечето фирми се осъществява чрез лабораторни, моделни, моторни и експлоатационни изпитания. При лабораторните методи се извършват химични, физически и физикохимически анализи, а изследваните показатели са вискозитетът, пламната температура, температурата на замръзване, коксовият остатък, общата киселинност, пепелта, цветът, съдържанието на вода и пр.

​

При моделните методи се изследват експлоатационните качества на смазочните масла, като антиокислителни, противоизносни, антикорозионни, миещи и т. н. свойства. За целта се създадени методи, които симулират работата на маслата в реална обстановка.

​

Сред тях например са тестовете за измерване на вискозитета при високи температури и натоварвания и следователно при наличие на големи сили, стремящи се да разкъсат молекулите на маслото. В тази група са и тестовете за загубите при изпарение, за износване (в т. нар. „тест на четирите топки“ метални топки се трият интензивно и продължително една в друга в маслена баня от съответната проба, след което се измерва тяхното износване), за установяване на минималната температура, при която маслената помпа може да задвижи маслото и да снабди триещите се части.

​

Третият вид тестове са моторни – при тях пробите се сравняват с еталонни масла, като се измерват динамометричните показатели при работата на стендови двигатели. От особено голяма важност обаче са експлоатационните тестове, при които различни марки автомобили се зареждат с даден вид масло, експлоатират се в рамките на определен пробег и след това се разглобяват и анализират.